Bar 1

Книгата на пророк Варух е една от неканоничните книги, в която се съдържа посланието на пророк Варух, приятел и писар на пророк Йеремия, към палестинските юдеи по време на вавилонския плен. От съдържанието на книгата се разбира, че тя е написана около 583 г. пр. Р. Хр. във Вавилон за пленените юдеи, живеещи там, за да бъдат обнадеждени за бъдещото им избавление. Въпросът, дали пророк Варух е действителният автор на приписваната му книга, не е разрешен, не е изяснен и въпросът, свързан с първоначалния език, на който е била написана книгата на пророк Варух.

Според някои книгата е била написана на гръцки език, а други изследователи, въз основа на филологическия анализ на гръцкия текст допускат, че тя първоначално е била написана на еврейски език, но нейният първоизточник е бил изгубен. Външни свидетелства за съществуването на еврейски ръкопис на книгата на пророк Варух почти не съществуват, ако не се вземе предвид сирийският превод на Библията (Пешито), в който са запазени следи от версия, направена първоначално или коригирана по еврейския оригинал.

Според изложението книгата се разделя на две части. Предшестваната от кратко историческо въведение (1:1-14) първа част съдържа богословски разсъждения за мъдростта, за дългия живот и благополучието на човека, които зависят от Бога (1:15 – 3:8). Важна е темата за Божието откровение и за нарушаването на Божиите изисквания, заради което юдеите били пленени. В края на тази част е поместена молитва към Бога от тях за помилване на израилския народ. Втората част (3:9 – 5:9) има два раздела – в първия се описват страданията на юдеите поради отдръпването на Бога и се призовава народът да се върне при Него. Във втория раздел се съдържат пророчества за бъдещата слава на Израил.

Варух при пленниците във Вавилон

1 ^a Това е книгата, която Варух, синът на Нирия, син на Маасея, син на Седекия, син на Асадия, син на Хелкия, написа във Вавилон, 2в петата година, на седмия ден от месеца, по времето, когато халдеите превзеха Йерусалим и го изгориха с огън.

3 ^b Варух прочете тази книга на глас пред Йехония, сина на Йоаким, юдейския цар, и пред целия народ, дошъл да слуша книгата, 4пред знатните и пред царските синове, пред старейшините и пред целия народ – пред малки и големи, пред всички, които живееха във Вавилон на река Суд.

5 И те плакаха, постиха и се молиха пред Господа. 6Тогава събраха пари всеки според силите си 7и ги изпратиха в Йерусалим до първосвещеника Йоаким, сина на Хелкия, Саломовия син, до свещениците и до целия народ, който се намираше с него в Йерусалим. 8 ^c Междувременно Варух беше получил на десетия ден от месец сидал заграбените от Господния дом сребърни съдове, за да ги върне в юдейската страна. юдейският цар Седекия, синът на Йосия, бе поръчал да направят тези съдове 9след като Навуходоносор, вавилонският цар, беше преселил в Йерусалим Йехония заедно с управниците и пленените от знатно потекло, и обикновени граждани на страната и ги беше довел във Вавилон.

10 Те изпратиха и следното писмо: „Ето ние ви изпращаме пари, купете с тези пари жертви за всеизгаряне, жертви за грях, тамян и пригответе дар. Направете приношение върху олтара на Господа, нашия Бог, 11 ^d и се молете за живота на вавилонския цар Навуходоносор и за живота на сина му Валтасар, та дните им да продължат, докато има небе над земята. 12А на нас Господ да ни даде сила и радост в очите! Така ще живеем под закрилата на вавилонския цар Навуходоносор и под закрилата на сина му Валтасар, ще им служим много дни и ще намерим тяхното благоволение. 13Молете се за нас пред Господа, нашия Бог, понеже ние съгрешихме пред Господа, нашия Бог, и яростта на Господа и гневът Му не се отвърнаха от нас до ден днешен. 14Четете тогава и тази книга, която ви изпращаме, за да се слуша от всички в Господния дом, когато народът се събира в празнични и бележити дни.“

Народът изповядва греха си пред Бога

15 ^e И кажете: „У Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас – срамът по лицата, както в днешния ден: у всеки един от юдеите и у жителите на Йерусалим, 16 ^f у нашите царе и управници, у нашите свещеници и пророци, у нашите предци, 17 ^g затова, че съгрешихме пред Господа 18 ^h и не Му се покорявахме, не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, и не следвахме заповедите, които ни е дал. 19 ⁱ От деня, в който Господ изведе предците ни от египетската земя, и до ден днешен ние бяхме непокорни пред Господа, нашия Бог, и не искахме да слушаме гласа Му. 20 ^j Затова ни сполетяха бедствията и заканата, която Господ отправи чрез Своя служител Мойсей в деня, в който изведе предците ни от египетската земя, за да ни даде земя, в която текат мед и мляко. И така е и до днес. 21Ние не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, във всяко слово на пророците, които Той изпращаше при нас, 22 ^k а всеки следваше недостойните помисли на сърцето си, служехме на други богове и вършехме злини пред очите на Господа, нашия Бог.“